пробола

Речник на българския език

1. пробола — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пробола е производна форма на пробода (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пробола — мин. деят. св. прич. ж. р.

пробола е производна форма на пробода (мин. деят. св. прич. ж. р.).