пробляло

Речник на българския език

1. пробляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пробляло е производна форма на проблея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пробляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

пробляло е производна форма на проблея (мин. деят. св. прич. ср. р.).