пробляла

Речник на българския език

1. пробляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пробляла е производна форма на проблея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пробляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

пробляла е производна форма на проблея (мин. деят. св. прич. ж. р.).