проблял

Речник на българския език

1. проблял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проблял е производна форма на проблея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. проблял — мин. деят. св. прич. м. р.

проблял е производна форма на проблея (мин. деят. св. прич. м. р.).