пробля

Речник на българския език

1. пробля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пробля е производна форма на проблея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. пробля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пробля е производна форма на проблея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).