пробил съм

Речник на българския език

1. пробил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пробил съм е производна форма на пробия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. пробил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пробил съм е производна форма на пробия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).