приятелствали

Речник на българския език

1. приятелствали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

приятелствали е производна форма на приятелствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. приятелствали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

приятелствали е производна форма на приятелствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. приятелствали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

приятелствали е производна форма на приятелствам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. приятелствали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

приятелствали е производна форма на приятелствам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).