приятелствал

Речник на българския език

1. приятелствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приятелствал е производна форма на приятелствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. приятелствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приятелствал е производна форма на приятелствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. приятелствал — мин. деят. св. прич. м. р.

приятелствал е производна форма на приятелствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. приятелствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

приятелствал е производна форма на приятелствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).