приютяло

Речник на българския език

1. приютяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

приютяло е производна форма на приютя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. приютяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

приютяло е производна форма на приютя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).