приютило

Речник на българския език

1. приютило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

приютило е производна форма на приютя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. приютило — мин. деят. св. прич. ср. р.

приютило е производна форма на приютя (мин. деят. св. прич. ср. р.).