приютил

Речник на българския език

1. приютил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приютил е производна форма на приютя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. приютил — мин. деят. св. прич. м. р.

приютил е производна форма на приютя (мин. деят. св. прич. м. р.).