прищяло

Речник на българския език

1. прищяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прищяло е производна форма на прища (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прищяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прищяло е производна форма на прища (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прищяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

прищяло е производна форма на прища (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прищяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прищяло е производна форма на прища (мин. деят. несв. прич. ср. р.).