прищявал е

Речник на българския език

1. прищявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прищявал е е производна форма на прищявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прищявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прищявал е е производна форма на прищявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прищявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прищявал е е производна форма на прищявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).