прищявало съм

Речник на българския език

1. прищявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

прищявало съм е производна форма на прищявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. прищявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

прищявало съм е производна форма на прищявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. прищявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

прищявало съм е производна форма на прищявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).