прищявало си

Речник на българския език

1. прищявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прищявало си е производна форма на прищявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. прищявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прищявало си е производна форма на прищявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. прищявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прищявало си е производна форма на прищявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).