прищявало е

Речник на българския език

1. прищявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прищявало е е производна форма на прищявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прищявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прищявало е е производна форма на прищявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прищявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прищявало е е производна форма на прищявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).