прищявало

Речник на българския език

1. прищявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прищявало е производна форма на прищявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прищявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прищявало е производна форма на прищявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прищявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

прищявало е производна форма на прищявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прищявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прищявало е производна форма на прищявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).