прищявал

Речник на българския език

1. прищявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прищявал е производна форма на прищявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прищявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прищявал е производна форма на прищявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прищявал — мин. деят. св. прич. м. р.

прищявал е производна форма на прищявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прищявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прищявал е производна форма на прищявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).