прищъпнел

Речник на българския език

1. прищъпнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прищъпнел е производна форма на прищъпна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прищъпнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

прищъпнел е производна форма на прищъпна (мин. деят. несв. прич. м. р.).