прищъпвал

Речник на българския език

1. прищъпвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прищъпвал е производна форма на прищъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прищъпвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прищъпвал е производна форма на прищъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прищъпвал — мин. деят. св. прич. м. р.

прищъпвал е производна форма на прищъпвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прищъпвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прищъпвал е производна форма на прищъпвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).