прищипете

Речник на българския език

1. прищипете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

прищипете е производна форма на прищипя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. прищипете — повелително наклонение, мн. ч.

прищипете е производна форма на прищипя (повелително наклонение, мн. ч.).