прищил съм

Речник на българския език

1. прищил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прищил съм е производна форма на прищя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. прищил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прищил съм е производна форма на прищя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).