прищил е

Речник на българския език

1. прищил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прищил е е производна форма на прищя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прищил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прищил е е производна форма на прищя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).