пришпорил си

Речник на българския език

1. пришпорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пришпорил си е производна форма на пришпоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. пришпорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пришпорил си е производна форма на пришпоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).