пришпорил

Речник на българския език

1. пришпорил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пришпорил е производна форма на пришпоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пришпорил — мин. деят. св. прич. м. р.

пришпорил е производна форма на пришпоря (мин. деят. св. прич. м. р.).