пришпорел

Речник на българския език

1. пришпорел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пришпорел е производна форма на пришпоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пришпорел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пришпорел е производна форма на пришпоря (мин. деят. несв. прич. м. р.).