пришпорвал съм

Речник на българския език

1. пришпорвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пришпорвал съм е производна форма на пришпорвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. пришпорвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пришпорвал съм е производна форма на пришпорвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. пришпорвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пришпорвал съм е производна форма на пришпорвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).