пришпорвал

Речник на българския език

1. пришпорвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пришпорвал е производна форма на пришпорвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пришпорвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пришпорвал е производна форма на пришпорвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пришпорвал — мин. деят. св. прич. м. р.

пришпорвал е производна форма на пришпорвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пришпорвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пришпорвал е производна форма на пришпорвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).