пришпорва

Речник на българския език

1. пришпорва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пришпорва е производна форма на пришпорвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пришпорва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пришпорва е производна форма на пришпорвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. пришпорва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пришпорва е производна форма на пришпорвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).