причул съм

Речник на българския език

1. причул съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

причул съм е производна форма на причуя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. причул съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

причул съм е производна форма на причуя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).