причул си

Речник на българския език

1. причул си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

причул си е производна форма на причуя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. причул си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

причул си е производна форма на причуя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).