причуло съм

Речник на българския език

1. причуло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

причуло съм е производна форма на причуя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. причуло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

причуло съм е производна форма на причуя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).