причула съм

Речник на българския език

1. причула съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

причула съм е производна форма на причуя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. причула съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

причула съм е производна форма на причуя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).