причула си

Речник на българския език

1. причула си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

причула си е производна форма на причуя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. причула си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

причула си е производна форма на причуя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).