причула е

Речник на българския език

1. причула е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

причула е е производна форма на причуя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. причула е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

причула е е производна форма на причуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).