причуквало

Речник на българския език

1. причуквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

причуквало е производна форма на причуквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. причуквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

причуквало е производна форма на причуквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. причуквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

причуквало е производна форма на причуквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. причуквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

причуквало е производна форма на причуквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).