причуела

Речник на българския език

1. причуела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

причуела е производна форма на причуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. причуела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

причуела е производна форма на причуя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).