причуваше

Речник на българския език

1. причуваше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

причуваше е производна форма на причувам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. причуваше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

причуваше е производна форма на причувам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).