причуваха

Речник на българския език

1. причуваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

причуваха е производна форма на причувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. причуваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

причуваха е производна форма на причувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).