причувах

Речник на българския език

1. причувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

причувах е производна форма на причувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. причувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

причувах е производна форма на причувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).