причувал си

Речник на българския език

1. причувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

причувал си е производна форма на причувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. причувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

причувал си е производна форма на причувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. причувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

причувал си е производна форма на причувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).