причувал е

Речник на българския език

1. причувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

причувал е е производна форма на причувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. причувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

причувал е е производна форма на причувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. причувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

причувал е е производна форма на причувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).