причувало е

Речник на българския език

1. причувало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

причувало е е производна форма на причувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. причувало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

причувало е е производна форма на причувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. причувало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

причувало е е производна форма на причувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).