причувало

Речник на българския език

1. причувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

причувало е производна форма на причувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. причувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

причувало е производна форма на причувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. причувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

причувало е производна форма на причувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. причувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

причувало е производна форма на причувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).