причувала

Речник на българския език

1. причувала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

причувала е производна форма на причувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. причувала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

причувала е производна форма на причувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. причувала — мин. деят. св. прич. ж. р.

причувала е производна форма на причувам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. причувала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

причувала е производна форма на причувам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).