причувал

Речник на българския език

1. причувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

причувал е производна форма на причувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. причувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

причувал е производна форма на причувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. причувал — мин. деят. св. прич. м. р.

причувал е производна форма на причувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. причувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

причувал е производна форма на причувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).