причу

Речник на българския език

1. причу — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

причу е производна форма на причуя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. причу — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

причу е производна форма на причуя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).