причинил си

Речник на българския език

1. причинил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

причинил си е производна форма на причиня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. причинил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

причинил си е производна форма на причиня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).