причестяло

Речник на българския език

1. причестяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

причестяло е производна форма на причестя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. причестяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

причестяло е производна форма на причестя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).