причестял

Речник на българския език

1. причестял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

причестял е производна форма на причестя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. причестял — мин. деят. несв. прич. м. р.

причестял е производна форма на причестя (мин. деят. несв. прич. м. р.).